skip to content

Политика за използване на cookies

Ние използваме cookies, за да осигурим най-доброто преживяване на нашата страница. Ако продължите без да променяте настройките си, ще получавате cookies. Можете да промените настройките си по всяко време.

Продължете
 
 
 

Бъдещето на европейския проект през погледа на четирима български евродепутати

30/01/2017
 .

На 27 януари от 10.30 часа в зала „Концертна“ на Централния военен клуб се проведе публична дискусия с участието на български евродепутати под надслов „Бъдещето на европейския проект“, организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в България и Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на Република България. Събитието бе второто по ред от серията публични дискусии „Дебати с евродепутати“. Своите възгледи по темата представиха четирима български членове на Европейския парламент от трите най-големи политически групи в ЕП - Андрей Ковачев и Светослав Малинов (ЕНП), Георги Пирински (С&Д) и Ангел Джамбазки (ЕКР).

 .
 .

Събитието бе открито от Таня Михайлова, Директор на Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на Република България, и Теодор Стойчев, Ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент в България, които представиха темите на днешната дискусия - бъдещето на европейския проект, 10-годишнината от членството на България в ЕС, сигурността и борбата с тероризма, отношения на ЕС с Русия и САЩ, излизането на Обединеното кралство от ЕС, първото българско председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.

В плейъра по-долу можете да изгледате цялата дискусията.

 .

Андрей Ковачев(ЕНП) засегна темата за същността на Европейския съюз и напомни, че тези, които взимат решенията, са държавите членки. Проблемът, че понякога ЕС е бавен и неадекватен, идва от взаимоотношенията между самите държави членки. ЕС е един успешен проект, благодарение на който се дължи най-дългият период от мир на континента. Според него, най-важното за бъдещето на ЕС е той да бъде силен по въпросите, свързани със сигурността, отбраната, обмяната на информация, борбата срещу тероризма, опазването на външните граници и общ бюджет за отбрана. Г-н Ковачев напомни, че не усвояването на финансови средства, а четирите свободи – на движение, услуги, капитали и хора, са били най-значими за България през десетте години членство в ЕС. Евродепутатът изрази надеждите си тези свободи да се запазят след излизането на Великобритания от ЕС. Той напомни, че този въпрос е още по-важен, тъй като ще бъде сред главните въпроси по време на българското председателство през 2018 г. Г-н Ковачев подчерта, че подкрепя преговорите за влизане в ЕС със Сърбия и Бивша югославска република Македония, както и евентуалното влизане в еврозоната на България, когато е готова. По темата за общата политика по миграцията той подчерта, че за България, като държава на външната граница на ЕС, е много важно да се справи с проблема с преминаващите икономически мигранти.

След като г-н Ковачев призова за единен и солидарен Европейски съюз в името на европейските граждани, Георги Пирински (С&Д) от своя страна призова за по-социални държави в социална Европа. Според него, Брекзит е логичен резултат от чувството за неясна перспектива в Съюза и показва, че интеграция може да върви и в обратната посока. В ЕНП се говори за сигурността и борбата срещу тероризма, но сигурността тръгва от сигурността в ежедневието на гражданите, което доказва, че трябва да се стремим към визията на една социална Европа, подчерта той. По темата за бъдещето на Европа, г-н Пирински се съгласи, че не трябва да се питаме дали да има или да няма Европейски съюз, а да работим по въпроса какъв Съюз искаме.

Светослав Малинов (ЕНП) започна с коментар за нуждата от опозиция в управлението на Европа и от диалог за различните визии за европейския проект. Антиевропейските партии са заели функцията на опозиция и сегашния дебат се води не как трябва Европа да се развива, а дали трябва да съществува. Вторият му коментар бе за така наречения от него обратен ефект на доминото след Брекзит. Според Малинов резултатът от британския референдум е имал отрезвителен ефект и това може да се забележи от изборите в Австрия, където крайнодесният кандидат за президент изгуби изборите. Той заключи, че осъзнаването на факта, че европейската интеграция е обратим процес, е единствената гаранция против антиевропейските движения в някои страни членки. Според него тази тенденция ще се запази и при предстоящите избори във Франция, Германия, Италия и Холандия. След референдума в Обединеното кралство идеята за общ отбранителен съюз е започнала да пробива, защото Великобритания винаги се е противопоставяла на развитието на обща политика за сигурност в ЕС. Това дава възможност на Европа да започне така необходимата според Малинов обща политика в тази насока. Европейските държави имат нужда да се сплотят и да работят заедно, макар това да намалява суверенитета им, за да устоят на предизвикателствата, с които поотделно дори страни като Германия или Франция не биха се справили.

Ангел Джамбазки (ЕКР) изказа обратната теза, че само чрез националния суверенитет може да се формира и осъзнае истински национален интерес. Той критикува проектите за федерализация на ЕС, които според него не представяли ясни и точни политики и действия за развитието на Съюза. Според него българското общество не е скептично към ЕС, защото е била създадена илюзията, че ЕС е една касичка, а не съюз на страни с общи ценности. Според него фокусът на българското предателство трябва да е политиката срещу обезлюдяването на България и на Източна Европа, както и процесът на интеграция на Западните Балкани, където България има силни интереси и малцинства. Г-н Джамбазки добави също така, че не трябва да се създава европейски отбранителен съюз, а трябва да се изпълняват ангажиментите за засилване на отбраната в рамките на НАТО, поети от страните членки на ЕС.

По време на дискусията бяха засегнати въпроси, свързани с бъдещето на Западните Балкани, кохезионната политика на ЕС, хибридната война с Русия, президентските избори във Франция, общата европейска армия, бъдещето на евроатлантическите отношения и НАТО, новата администрация в САЩ, миграцията и Шенген.

 .
 .

Допълнителна информация

Публичната дискусия бе второто събитие от инициативата „Дебати с евродепутати“, чиято основна цел е да подготви екипа на предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС за диалога и сътрудничеството между институциите на ЕС по горещи теми от дневния ред на Съюза, да даде отзвук на политическите приоритети на ЕС в България и да представи визията на политическите групи в Европейския парламент относно бъдещето на Европа. Идеята на инициативата е да допринесе за популяризирането на първото Българско председателство на ЕС през 2018 г. Първата дискусия от поредицата се проведе през април 2016 г. на тема „Отражение на сирийската криза върху сигурността на ЕС: регионални и глобални аспекти“.