На 9-и ноември 1989г. рухна Берлинската стена. Европа пое по нов път, който й позволи двадесет години по-късно да се нарече "единна и свободна". Европейският парламент организира символично отбелязване на тази важна годишнина, като откри 89 младежи на двадесет години, родени на датата на падането на Желязната завеса и ги събра в общо празненство в Брюксел. България също изпрати своите "деца на демокрацията", които празнуваха заедно връстниците си от цяла Европа в Брюксел. Вяра Панчева, Силвия Василева и Ангел Георгиев, родени на 9-ти и 10-ти ноември 1989 г., бяха избрани от Информационното бюро на ЕП в София и представяха своето поколение на тържествената сесия в Брюксел.

Ето какво ни разказаха те, след като се върнаха:

"Това беше една от най-интересните седмици в живота ми! Имах шанса да се запозная с хора като председателя на българското Народно събрание Цецка Цачева, първия демократично избран президент Желю Желев, председателя на Европейския парламент Йежи Бузек, български евродепутати и други. Посетих Народното събрание, Европейския парламент, разгледах приказния Брюксел.

Най-трайна следа в съзнанието ми обаче остави срещата с останалите връстници на промените от всички 27 държави членки на Съюза. Благодарение на дебата "Какво е Европа за мен?" и на личните ни разговори с тях, осъзнах, че различията ни се броят на пръсти, а имаме единомислие по повечето въпроси за бъдещето ни. А малко неща са по-приятни от това да разговаряш с хора, с които споделяте общи идеали. Обнадежден за това, което ни очаква, се прибрах вкъщи и си отворих кутия белгийски шоколад. :)"

"Не знам от къде да започна разказа си за това, което изпитахме като емоция, впечатления и преживяване. Още самото пътуване към Белгия за мен беше страхотно преживяване, тъй като беше моето първо "западноевропейско" пътуване.

Още по пътя срещнахме трима "връстница на промените" от Унгария, на летището в Брюксел. Определено се познаваше, че сме тръгнали към едно и също място по леко обърканите погледи на летището, еднаквата възраст и броя (трима). Същата вечер, когато пристигнахме, имахме и възможността да разгледаме града, макар и не толкова обстойно, колкото ни се искаше. Лично аз съм много впечатлена от самия град - симбиозата от модерност и старинност в архитектурата много ми допаднаха, и според мен придават на Брюксел един много особен и привлекателен чар. Естествено видяхме "Манекен пис" и Гранд Плас.

Изключително интересен беше сблъсъкът на толкова много различни хора с тяхната култура, манталитет, навици и т.н. Естествено нямахме възможност да се запознаем с всички останали, но все пак това са 89 човека, почти невъзможно е . Разбира се всеки от нас се запозна с някои от "връстниците".

Сградата на Европейския парламента наистина е впечатляваща с мащабите и модерността си, но моето лично мнение е, че нашият Парламент като сграда е много по-красив, има исторически дух и традиция, които малко ми липсваха там.

Пред самия парламент имаше части от Берлинската стена. Чрез тази интересна експозиция имахме възможност да се докоснем до миналото, което не разбираме, да се опитаме да си представим, че преди малко повече от 20 години между хората са съществували не само стени на културна, идеологическа или друга някаква основа, а и истински: страшни и от бетон. И ако има начин, чрез който тази "бивша " стена може да помогне на настоящето, то той е именно в това: да ни напомня да не градим стени, а да изграждаме разбирателство.

Първа точка от дневния ред беше дискусията на тема "Какво е Европа за мен" с г-н Йежи Бузек. Имах щастието да съм до него в залата (седях през един човек) и бях, така да се каже, "в светлините на прожекторите". Дискусията ни даде възможността да изразим личното си мнение на европейци, да критикуваме и съветваме както евродепутатите, председателя и неговите заместници, така и целия ЕС - наистина рядка възможност! Аз успях да взема думата, като засегнах въпроса за пазара на труда за българи, който в момента е в процес на отваряне от страна на останалите страни-членки. Няма да крия, че изразих недоволство от неравнопоставеността и подценяването на българите по национален признак, което е недопустимо според ценностите, които Европейският съюз прокламира, и че българите се възприемат като "евтина работна ръка". За мен това е дискриминация - както на интелектуалния, така и културния ни потенциал като нация.

На самия дебат се поставиха и въпросите за околната среда и глобалните екологични проблеми, информацията за дейността на ЕС, дали ЕС е заплаха за културното наследство на всяка държава-членка и пр.

Целият дебат е качен на : www.europarltv.europa.eu

След края на дебата имаше кратка почивка, в която ни направиха снимки и взимаха интервюта. След това имахме кратка среща с група млади евродепутати.

Следваща точка беше откриването на изложба на фотографии от недемократичната история на Европа, която откри с реч председателят на Европейската комисия Жозе Барозу. За мен беше доста впечатляващо да видя на живо личности като Барозу, Бузек и Хавел, почувствах се горда от това, че съм българка и съм точно там, на това събитие и с тези хора.

Накрая беше тържественото заседание на Европейския парламент, което председателят на ЕП Бузек откри с почетен гост Вацлав Хавел, който дълго говори за миналото, настоящето и бъдещето на Европа.

След като завърши организираната част, използвахме оставащите ни 2-3 часа до полета, за да доразгледаме каквото можем от града и да си купим някой и друг сувенир.

Беше незабравимо изживяване, което със сигурност ще помним винаги и както се казва - ще разказваме на внуци.