"България в ЕП: година І"

На 9-ти юли в София се състоя публична среща с българските членове на ЕП на тема "България в ЕП - година І", която премина при изключително голям интерес. Дискусията, организирана от Информационното бюро на ЕП за България в партньорство с Паневропейския съюз, даде възможност на българските евродепутати да обобщят кои са били някои от най-важните теми и предизвикателства в първата година от дейността им в този мандат на ЕП.

В срещата участваха eвродепутатите Слави Бинев, Кристиан Вигенин, Станимир Илчев, Илиана Йотова, Метин Казак, Ивайло Калфин, Андрей Ковачев, Мария Нечелчева, Антония Първанова, Владимир Уручев и Филиз Хюсменова. Приъстваха също министрите Томислав  Дончев и Трайчо Трайков, представители на български институции, посланици и дипломати от страни-членки на ЕС,  неправителствени организации.

Публичната дискусия даде отлична възможност за разговор по всички приоритети, значими теми, както и трудности по време на първата година от сегашния мандат на ЕП - първия цялостен мандат за български евродепутати. Ръководителят на Информационото бюро на ЕП за България Виолета Симеонова откри събитието и водеше дискусията, а Председателят на Паневропейския съюз - България Гергана Паси направи накрая обобщение и закри форума.

Встъпителните изказвания от евродепутатите засегнаха широк кръг теми.

Андрей Ковачев (ЕНП-ГЕРБ) говори за външната политика на ЕС след Лисабонския договор. Европа е икономически гигант, но все още политическо джудже, посочи той и разясни, че Европейската дипломатическа служба, която се създава в момента, е призвана да промени това.

Ивайло Калфин (Социалисти и демократи, КБ) се спря на икономическата политика на ЕС, нейното развитие и мястото на България в предвижданите след 2013 година реформи на бюджета на ЕС.

Регионалната политика на ЕС и участието на България в нея бе темата на Филиз Хюсменова (АЛДЕ-ДПС). Тя подчерта важността на еврорегионите и на новата Дунавска стратегия, включително и като важна анти-кризисна мярка за България.

Мария Неделчева (ЕНП-ГЕРБ) засегна бъдещето на Общата селскостопанска политика. Според нея вече се оформя преобладаващо мнение да се запази нивото на финансиране на тази политика, както и нейните две основни направления - преките плащания на земеделците и развитието на селските райони.

Социалните аспекти, политиката по заетостта, гаранциите за хората с несигурни трудови договори бяха темите на Илиана Йотова (Социалисти и демократи, КБ). Тя подчерта нуждата България и всички държави-членки на ЕС да изработят ясни позиции за стратегията "ЕС-2020", като спомена също и политиката на ЕС за рибарството, като член на съответната комисия на ЕП.

Антония Първанова (АЛДЕ-НДСВ) разказа за директивите за безопасност на лекарствата, за фалшивите лекарства, за информацията и рекламата на медикаменти, за европейския център за обмяна на органи за трансплатнация. Тя се спря също на въпросите на равенството между половете, по които работи активно в ЕП.

Владимир Уручев (ЕНП-ГЕРБ) запозна присъстващите с работата си в Комисията по енергетика като подчерта важността от създаване на общ енергиен пазар на ЕС, което е възможно само ако се свържат електропроводите и газопроводите на отделните държави-членки.  

Слави Бинев (Независими-Атака), говори за антикризисните мерки на ниво ЕС и за създаващите се в момента европейските институции за надзор на банките, на застрахователните компании и на общосистемния риск.

Източното партньорство на ЕС бе темата на Кристиан Вигенин (Социалисти и демократи-БСП). Разширяването на ЕС доведе до много по-пряк контакт и повече взаимодействие на ЕС с Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан, посочи той. Тези връзки имат голямо значение за страната ни, за разнообразяване на източниците ни на енергийни ресурси, а също и поради възможността за участие в съвместни проекти.

Метин Казак (АЛДЕ-ДПС) се спря върху общата търговска политика на ЕС. С влизането в сила на Лисабонския договор, участието и влиянието на ЕП в тази област нарастват още повече, изтъкна той. Според него България има какво да спечели от връзките с държавите, с които ЕС сключва многостранни споразумения. Той отбеляза, че подобрените възможности за търговия и инвестиции са антикризисна мярка.

Станимир Илчев (АЛДЕ-НДСВ) говори за разширяването на ЕС и европейското бъдеще на Западните Балкани. Той разказа за срещата на представителна група  български евродепутати с комисаря Щефан Фюле, на която са повдигнати ред важни за България теми.

В последвалата дискусия, представителите на българските евродепутати от различните парламентарни групи на ЕП имаха възможност да посочат какво смятат за главен успех през изтеклата година. Те се обединиха около мнението, че България има шанс да подпише споразумение за влизане в Шенгенската зона през 2011 година, но че перспективата за Еврозоната се отлага за след 2013 г., включително поради сегашната криза в Гърция.

Въпросите от публиката касаеха взаимодействието на евродепутатите ни с организираното гражданско общество, Европейската дипломатическа служба, Лисабонския договор, както и обмена на информация между българските членове на ЕП и българските институции, в частност позициите, които представителите на българското правителство заемат в работните групи и заседанията на Съвета на ЕС.

***

Снимки от събитието може да разгледате във фотогалерията: