Ядрената енергия в Европа: депутатите ще обсъдят стрес-тестовете и стандартите за сигурност

Стрес-тестовете на ядрените реактори и критериите, които да гарантират най-високи стандарти за ядрена безопасност, ще бъдат обсъдени в сряда от депутатите заедно с представители на Съвета и Комисията. Бъдещият енергиен микс на държавите членки, както и изводите, които могат да се направят от ядрения инцидент в Япония, също ще бъдат сред темите на дебата. Резолюцията по тези въпроси ще бъде гласувана в четвъртък.

Дебат относно ядрената криза в Япония се състоя на миналата сесия на ЕП в Брюксел, като беше приета и резолюция за солидарност със страната.

Дебат: сряда, 06 април (15:00 ч. местно време)
Гласуване: четвъртък, 07 април (12:00 ч. местно време)
Процедура: дебат с резолюция

Засилен контрол върху затварянето на ядрените блокове в България, Литва и Словакия

На 5 април ЕП ще приеме доклад, който критикува някои части от програмите за затваряне на ядрени реактори в трите държави, като критиките са основно за разходите, закъсненията и евентуалното финансиране на други енергийни проекти извън самото изваждане от експлоатация. Проекторезолюцията разглежда "ефикасността и ефективността" на европейското финансиране за извеждането от експлоатация на атомните електроцентрали Игналина в Литва, Козлодуй в България и Бохунице в Словакия.

Докато приветстват постигнатия напредък, депутатите искат Комисията да увеличи надзора и координацията по отношение на трите програми. Европейската сметна палата ще изготви специален доклад относно трите програми за изваждане от експлоатация, който ще бъде публикуван тази есен.
По-нататък в текста се отбелязва, че има значителни различия по отношение на разпределените суми между трите държави: "Игналина" (2 блока): 1 367 милиона евро, "Бохунице" (2 блока) - 613 милиона евро, и "Козлодуй" (4 блока): 867.78 милиона евро. До момента за "Козлодуй" от цялата сума са поети задължения за 567.78 милиона евро (65.42%) и са отпуснати 363.149 милиона евро (41.84%), най-вече поради различните срокове за затварянето.

По-нататък в текста се отбелязва, че има значителни различия по отношение на разпределените суми между трите държави: "Игналина" (2 блока): 1 367 милиона евро, "Бохунице" (2 блока) - 613 милиона евро, и "Козлодуй" (4 блока): 867.78 милиона евро. До момента за "Козлодуй" от цялата сума са поети задължения за 567.78 милиона евро (65.42%) и са отпуснати 363.149 милиона евро (41.84%), най-вече поради различните срокове за затварянето.

АЕЦ "Козлодуй"

Проектодокладът приветства доброто техническо и финансово изпълнение на програма за "Козлодуй" и преразглеждането на стратегията за извеждане от експлоатация на блокове 1 до 4, която беше променена от първоначалната концепция за отсрочено извеждане от експлоатация към стратегия за незабавно извеждане.

Въпреки това, депутатите отбелязват със загриженост, че енергийните проекти имат "доста висок дял" в разпределението на отпуснатите средства, като призовават Комисията да наблюдава изпълнението на останалите проекти и да докладва за резултатите. По-нататък те призовават за увеличаване на дела на проектите, свързани с извеждането от експлоатация и отпадъците, в оставащия период на програма за "Козлодуй".

В заключение, текстът подчертава необходимостта от "широкообхватна административна координация" между Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" и АЕЦ "Козлодуй" (които понастоящем отговарят съответно за блокове 1-2 и 3-4), като приканва българската страна да приложи в най-кратки срокове "необходимите мерки за подобрение по отношение на това разделено управление", и/или да събере блокове 1-4 под общо управление.

Доклад за борба с измамите: съмнения за "изключително висок процент на измамите" по САПАРД в България

Членовете на парламентарната комисия по бюджетен контрол изразиха своето недоволство поради липсата на информация за равнището на нередностите и измамите в отделните държави членки в годишния доклад на ЕК относно "защитата на финансовите интереси на ЕС и борбата срещу измамите през 2009 г." България е сред споменатите в доклада страни, като в текста се говори за "съмнения за изключително висок процент на измамите" по САПАРД през 2009 г. Парламентът ще гласува своя доклад на 6 април.

В проектодоклада са отправени критични забележки към няколко страни - Италия, Испания, Словакия, Румъния, Австрия, Великобритания, Финландия, Нидерландия и България. Те се отнасят до нередности, закъсняло докладване, слаба или никаква степен на връщане на неправилно изразходвани средства, както и проблеми, свързани със събирането на собствени ресурси.

Въпреки това, поради големите разлики в качеството на докладите между отделните държави членки, почти е невъзможно да се направи преглед на съществуващите нередности и измами в държавите членки, както и да се установят зле представящите се страни и спрямо тях да се вземат дисциплиниращи мерки, се казва в доклада.

Европейските депутати искат Комисията да гарантира, че държавите членки предоставят необходимата информация, за да могат да се направят горепосочените анализи, като те предлагат ЕК дори да въведе при нужда и нови наказания за страните, които не отговарят на изискванията за докладването

България: съмнения за изключително висок процент на измами по САПАРД

Проектодокладът изразява "дълбока загриженост" относно съмненията за "изключително висок процент на измамите" в България по САПАРД през 2009 г., който за целия програмен период възлиза на 20% и представлява "най-високият процент, отчитан за всички анализирани фондове" (в областта на сближаването и земеделието).

Текстът отбелязва още, че повечето случаи на съмнения за измама са били открити по-скоро чрез външен контрол или намеса, отколкото чрез упражняване на вътрешен контрол на национално равнище. Според проекторезолюцията, Комисията правилно е преустановила през 2008 г. плащанията по САПАРД и ги е възстановила през септември 2009 г. след извършването на щателни проверки. В заключение, Комисията се призовава да продължи да упражнява надзор над българските власти, за да се подобри "допълнително това положение".

В заключение, депутатите отправят запитване към Комисията за мерките за борба с увеличаването на случаите на съмнения за измама и на свързаните с тях суми, в Полша, Румъния и България.

Кризата в Лампедуза: какво е възможното решение за миграцията от Северна Африка?

Необходимостта от по-добър отговор от страна на ЕС на кризата с миграцията към италианския остров Лампедуза ще бъде дискутирана с Комисията на пленарното заседание на ЕП в понеделник. До момента около 6 000 имигранти са достигнали Лампедуза вследствие от безредиците в страните от Северна Африка. Ще бъде гласувана и резолюция, анализираща възможните дългосрочни решения за проблема с притока на имигранти от конфликтни зони.

Някои от европейските депутати от групата на социалистите вече призоваха Европейската комисия да свика незабавна среща с европейските министри на вътрешните работи, в рамките на която да бъде предприет общ отговор на извънредната ситуация в Лампедуза. В същото време, други членове на ЕП - основно от групата на ЕНП - поискаха комисаря по вътрешните работи Сесилия Малстрьом да задейства механизма за солидарност, предвиден от европейското законодателство в случаи на масово навлизане на мигранти. При посещението си в Лампедуза на 30 март, италианският премиер Силвио Берлускони обеща островът да бъде "освободен" от имигрантите в "следващите 48 часа".

В проекторезолюция, изготвена от Fiorello Provera (ЕСД, Италия), депутатите от Комисията по външни работи подчертават, че споразумението между ЕС и Либия относно миграцията, което в момента е прекратено, трябва да бъде възстановено възможно най-скоро от момента, в който ново преходно правителство е в състояние да гарантира човешките права в страната. Текстът същевременно предлага мерки за борба с безработицата в страните на произход на имигрантите и в транзитните страни като най-доброто дългосрочно решение на проблема.

Напредък на бивша югославска република Македония и Исландия по пътя към ЕС

В сряда Парламентът ще оценени напредъка на двете страни по пътя към членство в ЕС. Депутатите настояват за започване на преговори за членство с бивша югославска република Македония и приветстват перспективите за членство пред Исландия - при положение, че бъде намерено решение за лова на китове и протекционизма по отношение на риболовството. Двете резолюции ще бъдат гласувани в четвъртък, 7 април.

По отношение на бивша югославска република Македония, проекторезолюцията призовава за незабавно започване на преговорите за членство, като в същото време със съжаление се отбелязва фактът, че споровете за името с Гърция все още блокират пътя на страната към ЕС. Текстът призовава също така да се сложи край на политическия блокаж между правителството и опозицията, като същевременно изразява загриженост относно корупцията, свободата на медиите и реформата на съдебната система.

Относно Исландия, преговорите за членство с която започнаха миналата година, проекторезолюцията с докладчик Cristian Preda (EНП, Румъния) приветства перспективите в ЕС да бъде приета една от най-старите демокрации в Европа. По-нататък депутатите отбелязват споровете с Великобритания и Нидерландия около "Icesave", които ще бъдат подложени на референдум в Исландия на 9 април, китоловството (забранено в ЕС) и протекционизма на страната в областта на риболова и земеделските пазари.

Фокус върху резултатите от Европейския съвет

На 5 април Herman Van Rompuy ще обсъди заедно с депутатите резултатите от последната среща на Европейския съвет. Очаква се депутатите да отправят призив за европейско законодателство за разрешаване на кризата в Еврозоната, вместо да се залага само на междуправителствения модел, както и растежът и заетостта да бъдат поставени в основата на модела на ЕС за икономическо управление. Кризата в Япония, ядрената тема и конфликтът в Либия също ще бъдат сред разглежданите въпроси.

Европейският парламент има законодателни правомощия (заедно с държавите членки) по шестте предложения от законодателния пакет за икономическото управление. Преговорите между двете институции се очаква да започнат към края на април, с цел да се постигне споразумение към юни.

ЕП ще обсъди европейската стратегия за приобщаване на ромите

В 16.00 часа във вторник европейските депутати ще дебатират върху мерките за по-добра интеграция на ромското население, малко след като Европейската комисия ги е приела на 5 април в Страсбург. Въвеждането на правнообвързващи европейски стандарти за по-добър достъп на ромите до образование, жилищно настаняване и здравеопазване, е основният приоритет на Парламента.

Европейските комисари по правосъдието Вивиан Рединг и заетостта и социалната политика Ласло Андор ще представят мерките пред европейските депутати, като след това ще участват и в дебата по въпроса.

Положението в Сирия, Бахрейн и Йемен и нуждата от промяна на политиката за съседство

Текущите безредици в Сирия, Бахрейн и Йемен ще бъдат обсъдени с Върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън в рамките на пленарното заседание на ЕП в сряда. В четвъртък Парламентът ще гласува резолюция относно събитията в тези страни, както и други две резолюции, в които европейските депутати призовават за основно преразглеждане на отношенията на ЕС с източните и южните му съседки

Отношенията на ЕС с неговите източни и средиземноморски съседи често са пренебрегвали диалога с организациите на гражданското общество и са придавали по-голяма важност на стабилността, отколкото на насърчаването на човешките права в региона, смятат депутатите от парламентарната комисия по външни работи. Те са убедени, че ЕС трябва да "има активна роля като фактор в региона, а не само като платец".

По отношение на южното измерение на Европейската политика за добросъседство, депутатите настояват за повече прозрачност в процеса на даване на статут на "напреднало партньорство" на някои държави от страна на Комисията. Прекратяването на споразумения с трети страни в случаи на сериозни нарушения на човешките права трябва да бъде улеснено, смятат още те. Що се отнася до източното измерение на външните отношения на ЕС, проекторезолюциите призовават за по-голяма диференциация между източните партньори съгласно постиженията им. Така на по-напредналите ще може да се предостави "по-бърз път" към европейските перспективи.

Европейската политика за добросъседство

Европейската политика за добросъседство включва 16 страни от Източна Европа, Кавказ, Северна Африка и Близкия изток. Сред тях са шест бивши съветски републики: Украйна, Молдова, Беларус (въпреки че там политическото сътрудничество още не е влязло в действие), Армения, Азербайджан и Грузия. Южното измерение включва Алжир, Египет, Израел, Йордания, Либия, Мароко, Палестинските територии, Сирия и Тунис.

Бюджет на ЕП за 2012: по-малко увеличение спрямо нивото на инфлацията

Бюджетът на Европейския парламент за 2012 г. ще бъде увеличен с по-малък процент, отколкото е реалното нарастване на нивото на инфлацията. Следващата сряда депутатите ще гласуват за бюджет в размер на 1.725 милиарда евро. Въпреки че това представлява увеличение от 2.3% спрямо бюджет 2011, нарастването е по-малко в сравнение с нивото на инфлация за ЕС27 - 2.8%.

В светлината на тежките икономически и бюджетни условия в държавите членки, Парламентът трябва да демонстрира своята отговорност в бюджетната област и да се самоограничи, оставайки под нивото на настоящия индекс на инфлацията, се казва в резолюцията на José Manuel Fernandes (EНП, Португалия).

За да се ограничи реалното нарастване на бюджета на ЕП, парламентарната комисия по бюджети препоръчва да се приемат икономии в размер на 13.7 милиона евро, които да включват намаления във финансирането за политическите партии и фондации, информационни кампании, информационните технологии, поддръжката на сградите и планирания брой постове. Отпускането на допълнителни средства, необходими за новите 18 депутати съгласно Лисабонския договор, както и за бъдещото разширяване с Хърватия, бяха отложени до вземането на окончателните решения.

Другите европейски институции също изпратиха на Европейската комисия своите бюджетни предвиждания за 2012 г., като последната трябва да представи на 20 април проектобюджета на ЕС за 2012 г.

Парламентът настоява за правен статут на европейските политически партии

Евродепутатите искат промяна на разпоредбите, регулиращи европейските политически партии, които да им осигурят правен статут, по-голяма гъвкавост по отношение на финансирането, включително възможността да привличат повече финансиране, както и правото да участват в референдуми. По този повод комисията по конституционни въпроси внесе незаконодателна резолюция, която ще бъда гласувана на 6 април.

В момента повечето политически партии на европейско равнище са регистрирани като неправителствени организации в няколко различни държави членки. Резолюцията, изготвена от Marietta Giannakou (ЕНП, Гърция), подчертава необходимостта от по-силно "организационно сближаване" на партиите, поради което предлага да им бъде даден правен и фискален статут, основаващ се на европейското законодателство.

В същото време, текстът предлага и ограничаване на съществуващите разпоредби относно собствените ресурси на партиите, повишаване на тавана на допустимите дарения от 12 000 на 25 000 евро годишно за един дарител, както и премахване на съществуващата забрана за участие на европейските партии в референдуми, засягащи въпроси по отношение на ЕС.

Европейските партии са организации на европейско равнище, включващи представители на националните политически партии в държавите членки. Към момента те са регулирани от регламент на ЕС, приет през 2003 г. Незаконодателната резолюция на ЕП може да доведе на по-късен етап до внасянето на законодателни предложения за изменение на съществуващите разпоредби.

Критерии за европейските политически партии:

• партията трябва да има правен статут в държавата членка, в която е седалището ѝ;
• тя трябва да има в поне една четвърт от държавите членки представители в Европейския парламент, или депутати в националните и регионалните парламенти;
• трябва да спазва принципите на свобода, демокрация, правата на човека и основните свободи, както и върховенството на закона;
• трябва да е участвала в избори за Европейския парламент, или да е изразила намерение за участие.

ЕП: изнасилването и сексуалното насилие да бъдат признати за престъпления

Изнасилванията и сексуалното насилие над жени да бъдат признати за престъпление във всички страни от ЕС и да водят до образуването на служебно наказателно производство, настояват европейските депутатите. В някои държави членки изнасилването не се разглежда като углавно престъпление, се подчертава по-нататък в резолюция на ЕП, която ще бъде гласувана на 5 април. Същевременно ЕП призовава и за създаването на европейски инструмент на наказателното право за насилието на полова основа.

Европейските жени не са обект на еднаква защита срещу насилието от мъже във всички държави членки, тъй като националните закони и политики се различават в различните страни от ЕС. Докладът на Eva-Britt Svensson (ЕОЛ/СЗЛ, Швеция) относно борбата с насилието срещу жени в ЕС ще бъде обсъден на 4 април, като гласуването е на следващия ден по обяд.

В сряда вечер евродепутатите и Комисията ще обсъдят въпроса за сексуалното насилие по време на война и въоръжените конфликти в Близкия изток и Северна Африка. Проекторезолюцията ще бъде гласувана в четвъртък

Подобряване на ваксинацията срещу шап

Изменения на съществуващото европейско законодателство, които ще допринесат за по-ефективно ваксиниране и ограничаване на проблема със шапа в европейското животновъдство, ще бъдат гласувани от Комисията по земеделие в понеделник и след това на пленарното заседание в четвъртък. От началото на 2000 г., шапът сериозно е засегнал говедата, овцете и козите в ЕС, убивайки множество животни и причинявайки значителни загуби за животновъдния сектор в някои държави членки, сред които и България.