Енергийното съдържание, количествата на съдържаните мазнини, наситени мазнини, въглехидрати, захар, протеини и сол, трябва да бъдат ясно обозначени на опаковките на хранителните продукти, съгласно новото законодателство за етикетиране, което депутатите ще гласуват следващата сряда. Целта на тези правила е потребителите да бъдат по-добре информирани и да могат да избират по-здравословни храни, когато пазаруват.

Компромисът, до който достигнаха европейските депутати и Съветът на министрите, гарантира, че етикетите ще бъдат по-разбираеми и четивни, което ще направи по-лесно за потребителите да намират информацията, от която се нуждаят при покупка. Новите правила ще осъвременят, опростят и направят по-ясни етикетите на хранителните продукти в ЕС. Те ще намалят също така и бюрократичните тежести за производителите и хранителната индустрия.

Алергените също трябва да бъдат включени в списъка на съставките на даден продукт, и то по такъв начин, че потребителите да могат да намерят информацията от пръв поглед. Информацията за алергените трябва да бъде давана също и за неопаковани храни, например за храна, продавана в ресторанти и столове. Мястото на произход на прясното свинско, овче, козе и пилешко месо също ще трябва задължително да се отбелязва. Освен това, потребителите трябва да бъдат информирани относно какви точно зеленчукови мазнини (или олио) са използвани в дадения продукт, например дали става въпрос за палмово масло. Ще има също така и строги правила за обозначаване на т.нар. "имитиращи храни" (например сирена и шунка), за да не могат потребителите да бъдат подвеждани от опаковката или представянето на продукт, който наподобява друга марка или продукт.

В рамките на пленарното заседание в Страсбург, ЕП ще гласува предложения за регулиране на търговията с деривати и къси продажби и увеличаване на гарантираните обезщетения за инвеститорите до 100 хил. евро в случаи на финансови измами. Депутатите, отговарящи за двете законодателни предложения, търсят подкрепата на целия състав на Парламента, която да затвърди позицията им в предстоящите преговори с държавите членки.
Очаква се двата текста да бъдат гласувани с голямо мнозинство в подкрепа на позицията на Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП, приета през миналата седмица.

Проектът за регламент относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции, цели да внесе повече надеждност, прозрачност и стабилност на пазара на деривати, който беше оценен на около 425 трилиона евро през 2009 г. Информацията за договорите с извънборсови деривати трябва да бъде докладвана на депозитарите и да бъде достъпна за надзорните органи. Също така, договорите с деривати ще трябва да бъдат клиринговани чрез централните контрагенти, което ще намали кредитния риск от контрагента, т.е, рискът от фалит на някоя от страните по договора. Предложението предвижда и ключова контролна роля за новия Европейски орган за надзор на ценни книжа и пазари.

По отношение на схемите за обезщетения на инвеститорите, предложеният текст включва защита на частните инвеститори в случаи на финансови измами или фалит на инвестиционния посредник, най-вече чрез добавянето на "лош съвет" от страна на посредника като повод за искане на компенсация. Добавено е и вдигане на прага за компенсациите на 100 хил. евро (двойно повече от първоначално предложената от Комисията сума). Според изменение, прието от икономическата комисия, новите правила ще намалят на половина допустимото време за цялостна капитализация на националните компенсаторни схеми (на 5 вместо 10 години), и ще направят възможно за местните власти, неправителствените организации, както и частните физически лица, да подават молби за компенсация.

Предвид факта, че преговорите между ЕП и държавите членки вече са в ход, се очаква законовият текст за късите продажби и аспектите на търговията със застраховки срещу кредитен риск (credit default swaps - CDS) да включва елементи, по които вече е постигнато споразумение. Спорните моменти включват въпроса до каква степен да бъдат допуснати "голи" къси продажби, както и изкупуването на застраховки срещу кредитен риск без реално притежаване на облигациите, застрашени от фалит. Все пак се очаква окончателно приетите текстове да отразяват позицията, приета от Комисията по икономически и парични въпроси.

Държавите членки трябва да имат свободата да ограничават или забраняват отглеждането на генетично модифицирани култури, съгласно предложението за изменение на законодателството в сила. Парламентът ще реши във вторник дали да подкрепи предложението на Комисията по околна среда да се разреши на държавите членки да използват и екологични причини за подобна забрана, което по принцип не е включено в предложението на Европейската комисия
Целта на предложението е да се даде по-голяма правна тежест на подобни решения в контекста на правилата на международната търговия.

В момента, в ЕС е разрешено отглеждането на само 2 ГМО: царевицата MON810 и картофа Амфлора (за производство на нишесте). Въпреки че някои държави членки са разрешили тяхното отглеждане за търговски цели, повечето са забранили отглеждането им, използвайки т.нар. "предпазна клауза" съгласно действащите правила.

Настоящето предложение всъщност отново ще "национализира" вземането на решения относно ограничаването или забраната на отглеждането на ГМО, като същевременно няма да промени настоящата оценка за безопасност на ниво ЕС. Съветът ще обсъди своята позиция по въпроса след гласуването в Парламента. Наскоро гражданска петиция от над един милион подписа призова ЕС да наложи мораториум на нови разрешения.

Трансграничното полицейско сътрудничество ще сложи край на ненаказаността на шофьорите от ЕС, които са хванати заради превишена скорост, каране в нетрезво състояние или за преминаване на червено в друга страна от ЕС. Съгласно предложените правила, пътната полиция ще може да преследва нарушителите в техните собствени страни чрез механизма на засилено сътрудничество с националните власти в тяхната държава членка. Очаква се ЕП да приеме на 7 юли проектозакона, по който има споразумение със Съвета.

Националните власти ще бъдат задължени да предоставят регистрационните данни на нарушилия правилата автомобил чрез системата за обмяна на данни EUCARIS (която беше първоначално предназначена за борба с организираната престъпност). След това ще бъде изпратено писмо до собственика или шофьора на колата, което ще бъде по възможност на техния език и ще ги информира относно нарушението, което са извършили и санкцията, която се полага за него, съгласно законодателството на страната, в която то е извършено.

Тъй като държавата членка, в която е регистрирана колата, трябва да изпрати необходимата регистрационна информация, но не прилага санкциите, наложени в други страни от ЕС, докладчикът Inès Ayala-Sender (С&Д, Испания) подготви строги разпоредби, които задължават Европейската комисия да наблюдава и оценява процеса. Ако се прецени, че системата не е достатъчно ефективна, ще трябва да се приемат допълнителни мерки, които да гарантират, че никой в ЕС вече няма да шофира с чувството на безнаказаност извън границите на собствената си страна.

Нарушенията, които са обхванати от настоящето предложение, са превишената скорост, шофиране след употреба на алкохол или наркотици, каране без предпазен колан, неправомерно използване на мобилни телефони и други комуникационни средства, каране в бус-ленти, неносене на каска при шофиране на мотор и преминаване на червен светофар. Ирландия, Великобритания и Дания избраха да не участват към момента в системата, но могат да се присъединят на по-късен етап.

Новата директива ще трябва да бъде одобрена единодушно и от държавите членки, за да влезе в сила до две години след нейното приемане.

За да се насърчи активността на изборите за Европейски парламент, от 2014 г. избирателите ще трябва да избират между две листи - едната за кандидати за депутати на европейско равнище, а другата - за национални кандидати. Това предвижда предложение на Парламента, което ще бъде гласувано в сряда. Чрез общоевропейските листи гражданите на ЕС ще могат да избират нови 25 депутати, с което броят на членовете на ЕП ще достигне 776.

Създаването на наднационални избирателни листи е само едно от предложенията за електорална реформа, изготвени от Andrew Duff (АЛДЕ, Великобритания), чрез които се цели засилване на демократичната легитимност на Парламента. Другите предложения включват провеждане на европейските избори през май, вместо през юни, за да се осигури повече време за избор на председател на Европейската комисия, както и улесняване на гласуването за европейски граждани, които живеят извън родната си страна.

Договорът от Лисабон дава право на европейските депутати да инициират промени в състава на Парламента. В същото време, някои от предложенията за електоралната реформа изискват промени в Договора за ЕС, което от своя страна ще наложи свикването на междуправителствена конференция и ратификация от страна на всички 27 държави членки. Ще се наложат и изменения на Акта за избирането на Европейски парламент от 1976 г., както и въвеждане на нови законодателни актове.

Стремежът към икономическо, социално и териториално сближаване в ЕС чрез съвместно финансирани инвестиции на регионално и местно равнище е успешен пример, който сега трябва да бъде следван повече от всякога. Това подчертава Markus Pieper (ЕНП, Германия) в подготвената от него незаконодателна резолюция относно стратегията на ЕС за политиката за сближаване за периода след 2013 г. ЕП ще гласува изменения, насочени към повече прозрачност и максимален стимулиращ ефект от структурните фондове.

За да се постигне справедлив баланс при финансирането за регионите, страдащи от липса на базова инфраструктура, и тези, които понесоха значителни загуби в резултат от икономическата криза, е необходимо създаването на нова междинна категория региони, които да могат да получават структурно финансиране (с БВП между 75% и 90% от средното за ЕС равнище), смятат някои депутати. Дебатът по темата официално беше затворен в рамките на последното пленарно заседание в Брюксел, но излязлото междувременно предложение на Комисията за бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. ще даде нов тласък на гласуването във вторник.

В сряда сутрин полският премиер Доналд Туск ще представи приоритетите на започващото полско председателство на ЕС. Главната цел на страната ще е да изведе отново ЕС по пътя към бърз икономически растеж и да засили политическото сътрудничество. За тази цел, Полша ще се концентрира върху три приоритета: "Европейската интеграция като източник на растеж", "Сигурна Европа" и "Ползи за Европа от откритостта". Премиерът на Унгария Виктор Орбан ще направи преглед на унгарското председателство на 5 юли.

ЕП ще изкаже позицията си относно предложението на Европейския съвет за предпазна клауза към правилата за Шенген, която ще позволи въвеждането по изключение на вътрешен граничен контрол в "критични ситуации", когато държава членка е подложена на засилен миграционен натиск на външна граница на ЕС. Комисарят по вътрешните работи Сесилия Малстрьом ще информира депутатите за възможния начин за функциониране на подобен механизъм в сряда в 9 часа, преди да представи предложението си през септември.

Европейските депутати следят с повишено внимание плановете за реформа на шенгенските правила, като някои от тях бяха доста критични по отношение на предложената предпазна клауза, която позволява временно повторно въвеждане на вътрешния граничен контрол в случаи на засилени миграционни потоци.

Парламентът ще гласува резолюция по темата в рамките на пленарното заседание в четвъртък.

Очаква се ЕП да гласува във вторник приспадане на общо 4.54 млрд. евро от националния принос на държавите членки към бюджета на ЕС за тази година, от които България ще получи 12 599 367 млн. евро. Общата сума представлява излишъка от финансовата 2010 г. От тези средства, 2.72 млрд. евро са неусвоени пари по линия на програмите на ЕС. Останалата част от сумата идва от глоби, лихви и закъснели плащания и излишъци в резултат от разликите в обменния курс на валутите.